Постинг
03.12.2013 00:00 -
ПОЧУВСТВАЙ
Автор: ourlove
Категория: Лични дневници
Прочетен: 90 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 03.12.2013 02:34
Прочетен: 90 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 03.12.2013 02:34
Силве...
Аз не съм ненормалник, Любов моя!
Нима допускаш, че бих те наранил?!
Та аз се насилвах да ти повишавам тон и да се държа по-грубо, за да те сигнализирам, че не бива и ти да се държиш така.
Толкова ли е трудно да се получи това, което ти казваше преди:
Да се разделим за по-дълъг период от Време.
Да намеря сили да потуша Страст и Любов в мен и когато съм готов да те обичам по-тихо, просто и улегнало - да се срещнем отново.
Не мислиш ли, че така е справедливо?!
Че така ще е и полезно дори ако щеш да го кажа за мен.
За нас.
Не вярвам нищо да не означавам аз и Чувствата ми, че да няма някакъв нормален и реален шанс?!
Какво ще ти пречи ми кажи?!
Така или иначе след 6 месеца заминаваш за чужбина.
Или си мислиш, че ще те преследвам, че ще те нараня?!
Нападана си на спирка - подразбрах. Мислиш ли, че мога да съм като онези?!
Силве...
Проумей, че всичко това е от Страст, която и аз не искам да е такава, деструктивна.
Ще ти пиша как да ми изпратиш дипломата, след като се боиш да се видиш с мен, а аз дори си представях как ми я подаваш и МИ ПОЖЕЛАВАШ УСПЕХ.
Колко глупав съм да живея с Представите си.
С позитивизма си /избирателен явно, признавам/.
С Романтичната си наивност.
Не се тревожи за дипломата.
Ще се оправя и без нея - имам още една пък и тази от основното.
Така или иначе няма да се явявам за нещо компютърно, защото тази Страница от Живота си съм я затворил.
От цялото си Сърце и Душа те моля за едно нещо:
Да не затваряш Нашата страница.
С това не казвам да не се променят нещата.
Напротив - те вече се промениха.
Аз ИСКАМ да се променят.
Искам първо да си ДОЛИПСВАМЕ!
Искам първо да се ОЦЕНИМ и си ПОКАЖЕМ /не докажем/, че е било ИСТИНСКО.
Нека оставим Любовта си за след като се върнеш от Англия.
Дотогава, ако аз не съм я овладял така, че да не предизвиква такива неща - то явно не те заслужавам.
Ако пък ти през това време ме предадеш /та дори и чисто физически, за секс да е/ - то явно ти също не ме заслужаваш.
Нещо повече...
Когато се върнеш можем да започнем като Приятели.
За да няма очаквания, че видиш ли може да вземеш документите тази вечер и ей сега да сме Заедно, а не да съм нараняван, че с в НЕТа вместо с мен.
И когато видим /ако го видим/, че може да се получи...
То защо пък да не бъдем ЗАЕДНО?!
ЗАЩО ДА НЕ МУ СЕ ОТДАДЕМ?!
Съжалявам, но аз ще играя роля, защото просто си те обичам и не мога да бъда само Приятел.
Но предпочитам да съм ти Приятел, та дори и до края на Живота си, отколкото да те изгубя.
Проумей наистина, че Усещам с всяка моя фибра, че ти ще останеш последната моя Любов и Жена в Живота ми.
Дори, ако искаш ще ти обещая, че ако се появи друга няма да се спирам.
Просто ще бъда честен и ще ти кажа /по някакъв начин/, за да го знаеш.
Но аз зная, че това няма да се случи.
ЗНАЯ го, Звездичке.
Но пък нека го научим от Времето.
Искрено се надявам наистина да си била безкрайно истинска с мен и да не позволиш това да се случи при теб.
В смисъл - надявам се да не ме предадеш.
Особено пък с този Мъж около теб все още.
Моля те да не ме съдиш толкова жестоко и да си с убеждението, че "всичко одрисквам".
От твоя гледна точка погледнато е така, сигурно и дори няма да се представям оправдание защо така изглежда.
Според мен обаче "вината" е 50/50.
Любов моя!
Искам да повярваш и да приемеш следните неща:
1-во: По никакъв начин няма да те следя или пресрещам по улиците!
Ако ти ме потърсиш и искаш да се видим - винаги, ВИНАГИ с трепет и страст ще откликна и ще съм най-щастливия човек на света. И после няма да го приемам, че трябва да се повтори. Поне не докато наистина и двамата не сме готови един за друг.
2-ро: Изобщо няма да те притеснявам на ГСМа по какъвто и да е повод, освен, ако не дай си боже Животът угасва в мен и просто искам да те чуя за последно.
Запазвам си и те моля да не ми отнемаш поне шанса на Рожденния ти ден да те търся.
Ако ти някой път искаш да ме чуеш за каквото и да е... Знай, че отново ще съм най-щастливия човек на света и няма да очаквам след това да започне да се случва. Поне до този Някой Ден...
3-то: Не зная колко често ще пиша в този, Нашия блог, но знай, че там ще ти показвам, че все още съм Твоя Жоро и се надявам не само да четеш, а и да разбирам, че го правиш.
Това ми се иска да не го пиша /за разбирането/, но разбери ме, Любов моя - ще се поболявам от притеснение къде ли си, жива ли си, здрава ли си.
Затова те МОЛЯ за една Усмивка поне понякога, колкото да... Няма да й отговарям дори - само ще си я стисвам в Душата...
Искам обаче да кажа предварително и друго:
Дори да не пиша често...
Дори да спра да пиша...
Да не си самовтълпяваш, че явно не те обичам вече.
Ще сгрешиш.
Явно има Причина, но знай, че тя е някаква друга.
Казах ти - ако нещо такова се случи - де не съм отдаден вече на теб - ще те информирам.
Но няма да имаш това "щастие", повярвай ми.
Същевременно те моля, ако при теб недай си Боже се случи нещо такова - ти да не ми казваш.
МОЛЯ ТЕ, СИЛВЕ!
Моля те да ми го спестиш!
Няма да мога да го понеса.
По-добре да живея с Надежда, та дори и измамна да е.
Няма да пиша повече - мисля, че и това е достатъчно да ти покаже готовността ми себе си дори не да зачеркна, а променя в тези неща, които наистина са дребнави и най-вече да ти ДОКАЖА, че не бива да се страхуваш от мен, че мога да владея Чувствата си и имам готовността да ги изживяваме, без да ни носят неприятни моменти.
Надявам се когато се успокоиш и замислиш, анализираш - да проумееш, че "циганий" от моя страна са просто от Страст.
Убийствено голяма Страст!
И ЛЮБОВ!
С товаестествено не искам да кажа, че са оправдани и, че не се срамувам, че ги допуснах.
Но... нямам опит в Любовта, а камо ли в такава, трудна, липсваща, очакваща постоянно...
ВЯРВАМ В ТЕБ, ЛЮБОВ МОЯ!
Наистина Вярвам!
Просто се получаваше от... ОК - нека е ревност, макар, че е нещо друго, но...
Опитай се да се вживяваш понякога от тук нататък в мен и се надявам това да ти дава сили да не ме предадеш някой път, та дори и в сексуално отношение само.
Просто, ако успееш да се вживееш поне за миг в моите усещания и отдаденост - не би могла да направиш особено пък това, толкова лесно защитавано.
А така ме притеснява това, което каза, че си все възбудена...
Спирам.
Не искам с нови дребвнавости да омаловажавам думи, които ти изплаквам от Душата си и чрез които:
ВРИЧАМ ТИ СЕ, СИЛВЕ!
НАПРАВИХ ГО ПРЕД БОГА ПРЕДИ ВРЕМЕ...
СЕГА ГО ПРАВЯ ПРЕД ТЕБ!
Просто...
ЩЕ ТЕ ЧАКАМ!
И НЯКОЙ ДЕН...
Аз не съм ненормалник, Любов моя!
Нима допускаш, че бих те наранил?!
Та аз се насилвах да ти повишавам тон и да се държа по-грубо, за да те сигнализирам, че не бива и ти да се държиш така.
Толкова ли е трудно да се получи това, което ти казваше преди:
Да се разделим за по-дълъг период от Време.
Да намеря сили да потуша Страст и Любов в мен и когато съм готов да те обичам по-тихо, просто и улегнало - да се срещнем отново.
Не мислиш ли, че така е справедливо?!
Че така ще е и полезно дори ако щеш да го кажа за мен.
За нас.
Не вярвам нищо да не означавам аз и Чувствата ми, че да няма някакъв нормален и реален шанс?!
Какво ще ти пречи ми кажи?!
Така или иначе след 6 месеца заминаваш за чужбина.
Или си мислиш, че ще те преследвам, че ще те нараня?!
Нападана си на спирка - подразбрах. Мислиш ли, че мога да съм като онези?!
Силве...
Проумей, че всичко това е от Страст, която и аз не искам да е такава, деструктивна.
Ще ти пиша как да ми изпратиш дипломата, след като се боиш да се видиш с мен, а аз дори си представях как ми я подаваш и МИ ПОЖЕЛАВАШ УСПЕХ.
Колко глупав съм да живея с Представите си.
С позитивизма си /избирателен явно, признавам/.
С Романтичната си наивност.
Не се тревожи за дипломата.
Ще се оправя и без нея - имам още една пък и тази от основното.
Така или иначе няма да се явявам за нещо компютърно, защото тази Страница от Живота си съм я затворил.
От цялото си Сърце и Душа те моля за едно нещо:
Да не затваряш Нашата страница.
С това не казвам да не се променят нещата.
Напротив - те вече се промениха.
Аз ИСКАМ да се променят.
Искам първо да си ДОЛИПСВАМЕ!
Искам първо да се ОЦЕНИМ и си ПОКАЖЕМ /не докажем/, че е било ИСТИНСКО.
Нека оставим Любовта си за след като се върнеш от Англия.
Дотогава, ако аз не съм я овладял така, че да не предизвиква такива неща - то явно не те заслужавам.
Ако пък ти през това време ме предадеш /та дори и чисто физически, за секс да е/ - то явно ти също не ме заслужаваш.
Нещо повече...
Когато се върнеш можем да започнем като Приятели.
За да няма очаквания, че видиш ли може да вземеш документите тази вечер и ей сега да сме Заедно, а не да съм нараняван, че с в НЕТа вместо с мен.
И когато видим /ако го видим/, че може да се получи...
То защо пък да не бъдем ЗАЕДНО?!
ЗАЩО ДА НЕ МУ СЕ ОТДАДЕМ?!
Съжалявам, но аз ще играя роля, защото просто си те обичам и не мога да бъда само Приятел.
Но предпочитам да съм ти Приятел, та дори и до края на Живота си, отколкото да те изгубя.
Проумей наистина, че Усещам с всяка моя фибра, че ти ще останеш последната моя Любов и Жена в Живота ми.
Дори, ако искаш ще ти обещая, че ако се появи друга няма да се спирам.
Просто ще бъда честен и ще ти кажа /по някакъв начин/, за да го знаеш.
Но аз зная, че това няма да се случи.
ЗНАЯ го, Звездичке.
Но пък нека го научим от Времето.
Искрено се надявам наистина да си била безкрайно истинска с мен и да не позволиш това да се случи при теб.
В смисъл - надявам се да не ме предадеш.
Особено пък с този Мъж около теб все още.
Моля те да не ме съдиш толкова жестоко и да си с убеждението, че "всичко одрисквам".
От твоя гледна точка погледнато е така, сигурно и дори няма да се представям оправдание защо така изглежда.
Според мен обаче "вината" е 50/50.
Любов моя!
Искам да повярваш и да приемеш следните неща:
1-во: По никакъв начин няма да те следя или пресрещам по улиците!
Ако ти ме потърсиш и искаш да се видим - винаги, ВИНАГИ с трепет и страст ще откликна и ще съм най-щастливия човек на света. И после няма да го приемам, че трябва да се повтори. Поне не докато наистина и двамата не сме готови един за друг.
2-ро: Изобщо няма да те притеснявам на ГСМа по какъвто и да е повод, освен, ако не дай си боже Животът угасва в мен и просто искам да те чуя за последно.
Запазвам си и те моля да не ми отнемаш поне шанса на Рожденния ти ден да те търся.
Ако ти някой път искаш да ме чуеш за каквото и да е... Знай, че отново ще съм най-щастливия човек на света и няма да очаквам след това да започне да се случва. Поне до този Някой Ден...
3-то: Не зная колко често ще пиша в този, Нашия блог, но знай, че там ще ти показвам, че все още съм Твоя Жоро и се надявам не само да четеш, а и да разбирам, че го правиш.
Това ми се иска да не го пиша /за разбирането/, но разбери ме, Любов моя - ще се поболявам от притеснение къде ли си, жива ли си, здрава ли си.
Затова те МОЛЯ за една Усмивка поне понякога, колкото да... Няма да й отговарям дори - само ще си я стисвам в Душата...
Искам обаче да кажа предварително и друго:
Дори да не пиша често...
Дори да спра да пиша...
Да не си самовтълпяваш, че явно не те обичам вече.
Ще сгрешиш.
Явно има Причина, но знай, че тя е някаква друга.
Казах ти - ако нещо такова се случи - де не съм отдаден вече на теб - ще те информирам.
Но няма да имаш това "щастие", повярвай ми.
Същевременно те моля, ако при теб недай си Боже се случи нещо такова - ти да не ми казваш.
МОЛЯ ТЕ, СИЛВЕ!
Моля те да ми го спестиш!
Няма да мога да го понеса.
По-добре да живея с Надежда, та дори и измамна да е.
Няма да пиша повече - мисля, че и това е достатъчно да ти покаже готовността ми себе си дори не да зачеркна, а променя в тези неща, които наистина са дребнави и най-вече да ти ДОКАЖА, че не бива да се страхуваш от мен, че мога да владея Чувствата си и имам готовността да ги изживяваме, без да ни носят неприятни моменти.
Надявам се когато се успокоиш и замислиш, анализираш - да проумееш, че "циганий" от моя страна са просто от Страст.
Убийствено голяма Страст!
И ЛЮБОВ!
С товаестествено не искам да кажа, че са оправдани и, че не се срамувам, че ги допуснах.
Но... нямам опит в Любовта, а камо ли в такава, трудна, липсваща, очакваща постоянно...
ВЯРВАМ В ТЕБ, ЛЮБОВ МОЯ!
Наистина Вярвам!
Просто се получаваше от... ОК - нека е ревност, макар, че е нещо друго, но...
Опитай се да се вживяваш понякога от тук нататък в мен и се надявам това да ти дава сили да не ме предадеш някой път, та дори и в сексуално отношение само.
Просто, ако успееш да се вживееш поне за миг в моите усещания и отдаденост - не би могла да направиш особено пък това, толкова лесно защитавано.
А така ме притеснява това, което каза, че си все възбудена...
Спирам.
Не искам с нови дребвнавости да омаловажавам думи, които ти изплаквам от Душата си и чрез които:
ВРИЧАМ ТИ СЕ, СИЛВЕ!
НАПРАВИХ ГО ПРЕД БОГА ПРЕДИ ВРЕМЕ...
СЕГА ГО ПРАВЯ ПРЕД ТЕБ!
Просто...
ЩЕ ТЕ ЧАКАМ!
И НЯКОЙ ДЕН...
Дано Почувстваш и дадеш Реален Шанс Времето да ти покаже, че след като съм променил тези неща...
След като съм ти останал верен...
То явно наистина си Жената, която владее всичко в мен, а аз съм Мъжа, с който си заслужава да опиташ.
Да опиташ!
И то ще ме прощаваш, но с готовност дори някои неща ти да промениш, ако е нужно в теб.
ЦЕЛУВАМ ТЕ, ЛЮБОВ МОЯ!
ЗАТВОРИ ОЧИ КАКТО ТИ КАЗАХ ВЕДНЪЖ И СЕ ОПИТАЙ ДА Я ИЗЖИВЕЕШ ТАЗИ НАЙ-ИСТИНСКА МОЯ ЦЕЛУВКА.
ДАНО Я ПОЧУВСТВАШ И ТЯ ТИ ДАВА СИЛИТЕ И ТОПЛИНКАТА ДА УСТОИШ САМА ДО МОМЕНТА, В КОЙТО ОТНОВО МИ ВЯРВАШ И ИСКАШ ДО СЕБЕ СИ!
Дори ми се иска само това да направя с гласа си...
С Дъха си...
Да те Целуна за последно по ГСМ-а /непосредствено преди да заминеш за Англия например/ и да тръгнем по "противоположните" Пътища с Надеждата, че рано или късно ще се пресекат.
И отново на теб ще остане да го предизвикаш това.
На теб, Любов моя.
Иначе няма как да се получи...
Няма да е по Обещанието от моя страна...
Но ти ще го направиш, зная!
ЧУВСТВАМ ГО!
цитирайСлед като съм ти останал верен...
То явно наистина си Жената, която владее всичко в мен, а аз съм Мъжа, с който си заслужава да опиташ.
Да опиташ!
И то ще ме прощаваш, но с готовност дори някои неща ти да промениш, ако е нужно в теб.
ЦЕЛУВАМ ТЕ, ЛЮБОВ МОЯ!
ЗАТВОРИ ОЧИ КАКТО ТИ КАЗАХ ВЕДНЪЖ И СЕ ОПИТАЙ ДА Я ИЗЖИВЕЕШ ТАЗИ НАЙ-ИСТИНСКА МОЯ ЦЕЛУВКА.
ДАНО Я ПОЧУВСТВАШ И ТЯ ТИ ДАВА СИЛИТЕ И ТОПЛИНКАТА ДА УСТОИШ САМА ДО МОМЕНТА, В КОЙТО ОТНОВО МИ ВЯРВАШ И ИСКАШ ДО СЕБЕ СИ!
Дори ми се иска само това да направя с гласа си...
С Дъха си...
Да те Целуна за последно по ГСМ-а /непосредствено преди да заминеш за Англия например/ и да тръгнем по "противоположните" Пътища с Надеждата, че рано или късно ще се пресекат.
И отново на теб ще остане да го предизвикаш това.
На теб, Любов моя.
Иначе няма как да се получи...
Няма да е по Обещанието от моя страна...
Но ти ще го направиш, зная!
ЧУВСТВАМ ГО!
Търсене
За този блог
Гласове: 28
